АПЕЛ НА СТЕФАН КОНДЕВ КЪМ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ВСИЧКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ В НЕЯ   До Президента на Република България До Министър-председателя на Република България До Председателя на Народното събрание на Република България До Парламентарно представените партии в Република България До Всички политически сили в Република България До всички кметове на населени места в Република България   Дами и господа,   Страната ни е изправена пред демографска и културна криза и пред забавяне на темповете с които се развива родната икономика, поради стопяването на българската нация. Високата цена на този негативен феномен се заплаща от всички нас. От години насам стопанският сектор в страната ни страда от недостиг на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка. Икономически ресурси, като селскотопанската земя например остават неизползвани, което не позволява на икономиката ни да разгърне своя потенциал. Икономическите и социални фактори в страната ни не спомагат за увеличаване на темпото на растеж на населението което има и пряк негативен ефект върху запазването и развитието на българското културно наследство.   Обръщам се към вас като към братя и сестри българи със следните молби:   1. Правителството на Република България да направи всичко възможно за премахването на всички бюрократични пречки пред етническите българи които желаят да получат българско гражданство.   2. Всички държавни и общински земи с изключение на тези включващи исторически местности и национални паркове и резервати да бъдат раздадени на етническите българи, които искат да се завърнат в родината си.    3. Правителството на Република България да елиминира всички ненужни лицензи и бюрократични процедури за регистрация и управление на фирма, което ще предостави възможност на по-предприемчивите измежду завръщащите се етнически българи да реализират своите бизнес идеи и да не живеят на гърба на данъкоплатците. Ползите от един подобен ход биха били големи и за останалите български предприемачи.   Надявам се, че чувството ви за дълг към България ще ви мотивира да приемете предложените от мен идеи или да предложите алтернативи на тях, които би били още по-лесни за реализация.   Стефан Кондев, независим кандидат за евродепутат

Много смислен апел, дано някой го чуе - в противен случай до няколко години цялата държава ще е най-мрачното европейско гето

Здравейте, аз съм пряко засегнат от бъркотията около Натура 2000 и искам да разбера какво е вашето отношение към нея. Какво трябва да направим с териториите, които са предложени за включване, за да са доволни и собствениците, и българското общество?

Благодаря, следя блога ви с интерес.

Калин

Здравей Калине,

Определено не подкрепям "Натура 2000" защото:
- тя тенденциозно не включва всички гори и местности които трябва да бqдат опазени
- тя води до държавно вмешателство и налага ограничения в стопанисването на частната собственост на много българи без да им предлага еквивалентна финансова компенсация за това
- съществуването и няма да защити и запази уникалната флора и фауна на България.

...за отговора. Той веднага ме навежда към следващия ми въпрос (вероятно не бях достатъчно ясен в първия си пост): Как си представяте един работещ механизъм, който да защитава и природата ни, и интересите на частните собственици? (Доколкото разбирам, Натура е задължение, поето от България с влизането й в ЕС, но все пак нищо не ни пречи да предложим по-добър вариант.)

За съжаление няма да успея да дойда на пресконференцията, понеже тогава ще съм извън София.

Калин

Ама разбира се, че има начин. Ще цитирам примери използвани от други хора от един форум в който се води дискусията за Натура 2000:

Във Великобритания например съществува Национален тръст за опазване на местата с историческо значение (The National Trust).

Тръстът е създаден през 1895 г. от трима филантропи. Той е неправителствена организация, която се грижи за опазването на природата и забележителностите в страната.

Организацията предлага членство срещу скромна такса на гражданите както във Великобритания, така и на чужденци. След повече от столетие съществуване статистиката за работата на тръста е следната:
- повече от 248 000 хектара;
- повече от 700 мили крайбрежна ивица;
- повече от 200 сгради и градини (166 сгради, 198 замъка, 47 индустриални монумента, 498 църкви),
са под грижата на тръста. Повечето от тези имоти са собственост на тръста и се отворени за посещения.
Членовете на тръста към момента, са около 3,4 милиона души и организации. През 2004 г. повече от 50 млн. души са посетили тези места, като 12 млн. от тях са платили вход.

В щата Колорадо (САЩ), съществува данъчно облекчение за хората, които включат земята си в схема за опазване на природата.

Човек сключва договор с екологична организация като се отказва от възможността да извършва определени дейности на своята земя /т.е. създава определен вид сервитут/. В замяна, този човек получава намаление на данъка си върху доходите в размер на 50% от стойността на сервитута /максимум 375 000 долара/.
Дори да няма доходи, този човек може да получи облекчението - като го продаде на друг човек.

Като резултат:
1. собствениците на земя доброволно сключват договор - а не са принуждавани административно
2. собствениците получават обезщетение под формата на данъчно облекчение - по този начин обществото заплаща за това, че ще има повече природа
3. договорът се сключва с екологична организация, на чието име е сервитутът - най-вероятно подобна организация би имала повече стимули да се грижи реално за природата отколкото нашето министерство на околната среда /което се занимава с Натура/
4. само в рамките на 5 години защитените територии в Колорадо се увеличават три пъти и достигат милиони декари

КЪДЕТО ИМА ЖЕЛАНИЕ, ИМА И НАЧИН!

А мислите ли, че схемата е приложима в България? Има ли достатъчно на брой български собственици, които да отдадат земите си под такава схема, от която печелят и те, и природата (тоест българското общество като цяло)? Има ли кой да създаде подобен тръст и да осигурява достатъчно примамливи приходи за желаещите да се запишат? (Аз например не виждам как ще бъдат привлечени собствениците по морето, на които едрите инвеститори обещават десетки хиляди левове на декар - смятате ли, че те са в правото си да продават, съответно да строят и видоизменят по свое усмотрение, без да се съобразяват със значението на техните земи за застрашените видове?)

Мен точно елементът "желание" ме смущава. Ако по-голямата част от нас имаше желание да решава повече проблеми, отколкото създава, нямаше да има нужда от никой от задължаващите механизми, включително Натура... Мисля си, че докато не докажем масовото си желание и не опишем (и демонстрираме на практика) начините, по които ще го реализираме, май няма как да станат нещата без насилие отвън... Или?

Калин

Здравей отново Калине,

Извинявам се за закъснението в отговора си, но екипа ни е малък и едвам смогваме да помогнем на Стефан и да се преборим с недъзите на системата.
Този път отговорът ми ще бъде малко по-теоретичен защото нямам за цел да върша работата на министерството на горите и околната среда.

По принцип трансферирането на институции и модели от една страна в друга не е много добра идея защото това което работи и е добро за Полша, може да причини големи вреди в България.

Не е задължително частния собственик да се откаже от експлоатирането на зeмята си за комерсиални цели. Той може да направи това на принципа на балансираното икономическо развитие, т.е. ако отсече 100 дървета от едно място, да засee 100 на друго и т.н. и същевременно да се ползва с данъчни облекчения които да го компенсират за това, че не максимизира печалбата си и за разходите свързани с прилагането на този балансиран подход на експлоатация. Това е само едно решение.

Стефан и ние хората от икономическия му екип вярваме, че един от начините българите да се справят с мизерията е да притежават частна собственост: земя, недвижими имоти в градовете и селата, собствени фирми или акции и дялово участие във фирми и т.н. В момента каквото се получава е, че българина ще бъде наемател в държавата си. Ще плаща такси, но няма да може да се възползва от икономическите ресурси на държавата си. Собствеността е ключа към успеха.

Благодаря отново.

В четвъртък бях на семинар за НАТУРА - според говорещите, които са участници в изграждането на българската част от мрежата, частната собственост на земите, които влизат вътре, се запазва изцяло. Има само ограничения върху някои от дейностите, които могат да се извършват - и съответно ЕС дава компенсации на собствениците. Не ми звучи много различно от това, което предлагате вие.

Ето още информация: http://www.bluelink.net/zaprirodata/a2_przn.shtml Предполагам, че ако Стефан стане евродепутат, ще му се наложи да участва в обсъждания и за НАТУРА (тя явно е наболяла тема навсякъде), затова е добре да има разностранен поглед. Лично на мен мрежата започва да ми допада все повече като замисъл.

Калин

Ами не е лошо като идея, само че не ми е ясно защо някои земи и местности които заслужават на бъдат опазени не бяха включени в Натура 2000. Това което Натура 2000 предлага и това за което аз говоря само привидно изгледат да са едни и същи неща. Предложението на Натура 2000 се ръководи и прилага от държавата. Това за което говоря аз не се администрира от държавата. Малка, но съществена разлика. Ако ти е интересно бих могъл да напиша малко повече по въпроса.

Семинарът, на който бях, точно това подчерта: в определянето на териториите за НАТУРА са участвали _всички_ научни институции в България, а повечето от работата е свършена от неправителствените организации. Всеки - организация или отделен гражданин - е имал възможност да участва с предложения и аргументи за обхвата на мрежата. Основният проблем е бил, че администрацията не е оповестила обществените дискусии широко и навреме, нито е обяснила на хората какво точно е НАТУРА - та ето ни сега и тук.

Разбира се, говоря за варианта на НАТУРА от ноември миналата година. Това, което стана впоследствие (намаляването наполовина - точно тогава премахнаха териториите, които очебийно се нуждаят от защита), е чисто политическо решение, съобразено с инвестиционни интереси. Доколкото разбирам, чакат ни съдебни процеси и глоби от ЕС, ако не аргументираме научно съкращаването/забавянето. Точно в такива случаи си мечтая за много, много пряк контрол в/у избраниците ми - по-дълъг и здрав прът в картинката с пръта и моркова...

Какви са разликите между вашата идея и цялостната концепция на НАТУРА?

Калин