Прочетен: 2856 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.07.2007 17:54
Не сте ли забелязали нещо много интересно свързано с международните отношения между държавите. Когато държава или организация от типа на ООН иска да накаже някоя друга държава, тя и налага търговско ембарго. Потърпевшата държава не може нито да внася, нито да изнася стоки и услуги. Примери колкото щете. ООН наложи търговско ембарго срещу Ирак заради инвазията срещу Кувейт. ООН предприе подобни мерки и срещу Югославия. САЩ налагат тотално търговско ембарго срещу Куба още през 60-те години на миналия век и все още го поддържат. Защо е така?
Ако е толкова лошо за хората да могат да търгуват свободно с хора от други държави, тогава начина да се накаже една държава би трябвало да е обратен на ембаргото. Значи, ако някоя държава ти е неприятна, тогава просто я съдираш от внос и износ и точка по въпроса.
Още през 19-ти век един британски икономист на име Хенри Джордж забелязва, че нациите се опитват да налагат ембарго срещу своите врагове, за да ограничат тяхната външна търговия по време на война. По онова време блокадните ескадри са средство, чрез което народите се опитват да попречат на своите врагове да търгуват. Защитните мита са средство чрез което политиците се опитват да попречат на своите собствени хора да търгуват. Това което крайният протекционизъм иска от нас е, в мирно време да налагаме върху себе си това, което на война враговете ни се опитват да наложат върху нас.
- плодовете и най-вече зеленчуците;
- вносът на стоки от естествна кожа;
Защо правителството допуста изнасянето на доста крупни предприятия в Румъния, защо хората предпочитат да почиват в Гърция и Турция...и тн и тн...
Протекционизма според мен не означава ембарго, а напротив механизъм чрез който се стимулира националната икономика!
Поздрави
07.07.2007 15:12
Под краен протекционизъм се разбира защита на определени фирми или индустрии за сметка на всички останали хора в страната.
Това, че голям процент от БГ елит се състои от мафия и защитава нейните интереси е причината, да се внасят продукти, които могат да се произвеждат в БГ на добро качество и по-ниски цени.
Да наложиш краен протекционизъм означава да лишиш хората в България от:
- възможността да се сдобият със стоки които не се произвеждат в страната
- възможността да си купят някои вносни стоки които са по-евтини от някои домашно произведени такива, което би им позволило да си купят по-голямо количество от съответната стока или да си купят друга стока която нормално не биха имали средства да си позволят
- възможността да заставят местните производители да произвеждат качествени стоки на достъпни цени като ги защитиш от конкуренцията на чуждестранните производители
- рзнообразие в стоките и услугите за потребление
- да им останат екстра пари, които да спестят.
Представи си, че правитеството наложи следната мярка на всички българи за да защити родната хранително-вкусова индустрия: всеки път когато не ядат вън в някой ресторант, сладкарница или закусвалня държани от българи, а вместо това ядат в къщи, българите ще плащат данък от 5 лева на ядене защото по този начин те не стимулират родната икономика (т.е. родната хранително-вкусова индустрия) и не са патриоти. На това всеки човек ще каже, разкарай се от тук. Ако мога да си позволя да ям всеки ден вън ще го направя. Ако не, ще си ям в къщи, а когато мога и намеря за добре ще отида на ресторант.
Гореописания пример, демонстрира на практика избора който политиците ни дават когато наложат поголовно мита и други ограничения на вносните стоки. Вместо да си купя някои по-евтини вносни стоки и да спестя пари, аз съм длъжен да плащам по-високи цени за някои родни стоки под предлог, че помагам на родната икономика.
Живеем във времена на относителна политическа свобода. Вече не можеш да заставиш един човек на сила да живее в България. Ако хората не могат да имат сносен живот защото цените на всичко в страната са високи в резултат на краен протекционизъм, тези хора просто ще напуснат родината си. Така правят в момента някои руснаци за които с руски пенсии е по-евтино да живеят в Китай от колкото в родната им държава.
Нито една пазарна сила не може да спре един човек да си купува само български стоки дори и ако някои от тях имат по-високи цени от чуждите. В САЩ, един голям процент от американците продължават да си купуват американски мотори "Харли Дейвидсън" въпреки, че те са най-скъпите в страната. Японските "Ямаха", "Кавасаки" и "Хонда" са много по-евтини, но повечето американци смятат "Харли Дейвидсън" за един от символите на Америка и го предпочитат пред японските мотори. Това от своя страна е накарало японците да свалят цените си на смешно ниски нива. Целта на това е да накарат американците да си кажат, на тези цени мога да си позволя както един "Харли Дейвидсън" така и един японски мотор, така че защо да не си ги купя и двата.
Има случай в които държавата трябва да се намеси и да наложи протекционистки мерки. Икономическия просперитет е важен, но не е нещо което трябва да се постигне с цената на абсолютно всичко. Има продукти, които са важни за отбранителната индустрия или които са важни за стратегическите ни интереси в региона, които трябва да се произвеждат в България въпреки, че вносните еквиваленти на тези продукти биха били по евтини.